Различно неясна

Усмирителната риза пак сама пристягам,
мечтите си най-истински изпуснала зад мен.
Сутрешното слънце бялото ми пак огрява
и съществуването ми отново взима в плен.

В погледи скрити с насмешка без свян
виждам, че без теб съм различно неясна.
Скрила под ризата прах от онзи наш блян,
светил ни в тъмното с нежност прекрасна.

И мислите си впримчила съм здраво пак,
чувствата оставила в калта да се заровят.
Чакайки от теб мъглявия упойващ знак,
че е възможно устните ми твоите да догонят.